Ивайло Аврамов: Хора, спрете с взаимните нападки!

 Ивайло Аврамов: Хора, спрете с взаимните нападки!

Снимка: Калоян Кънев

Всичко ще се решава на изборите. Нека всеки с програмата (идеите) си и поведението си, спечели поддръжници, без да хвърля камък (кал) по опонента си. Взаимните нападки и окаляне работят в полза на сегашната власт, защото отблъскват хората от гласуване.

Пак старата песен на нов глас!

Спрете се бре, хора!

Много къса памет има българина, ма много къса. За има няма няколко месеца забравихте какво се случи миналата есен.

Хайде, ще се опитам да ви припомня, без претенции за изчерпателност.

Ще започна от лятото на илядо, пардон, на две хиляди и двадесета година. Та в това лето на 2020-та година, след едни злополучни за тогавашната и за съжаление и сегашна (а ако продължавате така и бъдеща) власт, хиляди ГРАЖДАНИ с различни или никакви партийни пристрастия излезнаха на площадите в София, останалите градове на България, та даже и по целия свят. Акцентирам върху думата Граждани, и не случайно.

Та това лято, беше лудо лято. За първи път от много години имаше отново порив за промяна. Порив, породен от натрупаната през последните години неприязън към поведението на властта, олицетворявана от Онуй и ГЕРБ (плюс БСП, ДПС и всекви „патриоти“). Порив най-вече у младите хора, които искат да живеят в нормална държава, такава, каквато част от тях виждат извън пределите на България. Порив и у по-възрастните, на които им е писнало с години да не виждат перспектива за по-добър живот и спокойни старини в Родината им. Този порив донесе мирисът на гражданско общество, такова, каквото никога в България не е имало. Да, гражданско общество, нещо много важно в системата на една държава, точно затова акцентирах върху думата Граждани.

На площада бяха хора с всякакви политически пристрастия (включително симпатизанти на ГЕРБ, на които им е писнало от авторитаризма и простащината на Борисов), както и аполитични, които обаче не по-малко (а по-скоро повече) милеят за доброто на България. Да, на площадите не бяха милиони, но според проучванията и това, което всички виждаме в социалните мрежи, реално милиони са хората, на които им е писнало и искат промяна.

Та, това лудо лято беше заредено с енергия, но поради една или друга причина, тази енергия не доведе до искания от всички резултат, а именно – Борисов вън от властта, разследване (има за какво) и справедлива присъда, добре де – затвор.

Така стигаме до есента. Тази есен, която сега май повечето забравиха. Момент, в който а а, да се постигне целта и започна разделение, на иначе гражданското участие, на партийни и други сечения.

За мен, основната причина исканото от всички да не се случи е, че с ченгесарски номера успяха (ясно кои) да разбият протестиращите на групи, подхвърляйки компромати, снимки, истории и т.н., което настрои едните срещу другите, по-скоро всеки срещу всеки и това отнесе енергията, като януарски дъжд, скалите над пътя за Рилски манастир.

Допълнително, едни решиха, че не са готови за предсрочни избори, ако недай Боже се предизвикат, а други решиха да стават партийци, като и двете групи тръгнаха да се готвят за избори.

И така, в един момент всички бяха обидени един на друг (то не бяха прякори и какво ли не) и не се понасяха, което почти уби протеста. (Той все пак оцеля и е жив все още, благодарение на шепа ентусиасти, граждани, които не са се примирили с положението и видимо нямат политически амбиции, а милеят за Родината и може би ще бъдат гръбнака на така важното гражданско общество). Е, това помогна само на Онуй, все още се надявам, че не е умишлено.

Признавам, добре им се получи на ченгетата и за съжаление все още им се получава, защото вместо всички да се амбицират и макар и самостоятелно да се прицелят към отстраняването на сатрапа, което е жизнено важно за оцеляването на България, все още се занимават с нападки.

Трудно ми е да повярвам, че хората помнят толкова кратко и не си вадят поуки от историята. Истина или легенда, но всички сме чели или чували историята за Хан Кубрат и пръчките. Замислете се колко по-лесно биха се постигнали нещата, ако всички работят като сноп. Но даже и да не е така, ако всеки се концентрира върху главната цел, вместо да се стреми да уязви опонента (в случая конкурента) си, ефектът ще бъде много голям, защото множество, но насочени удари, макар и единични, са способни да постигнат успех.

Обръщам се, не само към лидерите на политически формации и граждански сдружения, но и към техните членове и симпатизанти (най-вече, пишещите в социалните мрежи).Хора, спрете с взаимните нападки! Всичко ще се решава на изборите. Нека всеки с програмата (идеите) си и поведението си, спечели поддръжници, без да хвърля камък (кал) по опонента си. Взаимните нападки и окаляне работят в полза на сегашната власт, защото отблъскват хората от гласуване.

Ако искате още да ви управлява Онуй, не ми обръщайте внимание, продължавайте!

Имате Думата

https://imatedumata.com

Подобни публикации