Ами ако наистина са честни?!
„Прекалено сте добри, за да сте толкова добри. Какво криете?“
Тези дни доста се говори за Кирил Петков и Асен Василев. Двамата министри, които за 4 месеца свършиха неща, колкото 2 парламента на промяната не успяха. Безспорно, свежи лица, нови, неопетнени от мухлясали петна от стари политически проекти. Чак толкова неопетнени, че суверенът е леко изплашен.
Преди малко видях коментар на една жена под тяхно видео във Фейсбук, в който пише: „Прекалено сте добри, за да сте толкова добри. Какво криете?“. Стана ми неприятно, защото ние отдавна сме отвикнали от понятия като честност и искреност. Не само в политиката, а и по принцип. Българинът трябва да е намръщен и ако го питаш как си, задължително да отговаря „Горе, долу“ или пък „Зле съм, но ще се оправя“. Тук да отговориш, че си добре или да си усмихнат, наистина е подозрително и нетипично. След 30 години неуспешен преход, наистина е трудно някой да повярва, че друг може да е добре, освен ако не се е докопал до прословутия келепир, дето си ни преследва от векове.
Спомням си покойната Татяна Лолова, която с усмивка споделяше как шокирала хората, когато я питали „Как си“. Тя казваше, че отговаряла с усмивка „много съм добре“ и наблюдавала реакциите на искрено учудване на питащия. Този отговор, произнесен с усмивка наистина е шокиращ. Колкото е шокиращо и двама образовани мъже да са усмихнати и прями… Някак си, изглежда като невъзможна работа. Ако си много добре, значи криеш, че си много зле, ако си усмихнат, значи криеш, че си тъжен, или наистина си щастлив, но то е, защото си непочтен и имаш мръсни тайни.
Това успяхме да сътворим за 30 години. Не че и преди не сме били, но след лавина от разочарования, станахме мнителни, невярващи, съмняващи се. И откровено казано, нямаме особен повод да не бъдем такива, защото досега само са ни лъгали. Тридесет години лъжи, поднесени от нови и от стари лица… Да си спомним, че и Борисов и Сакскобургготски бяха нови лица, но бързо станаха като старите. И наистина ни оправиха, не за 800 дни, ми за цял един живот. Така че, най-нормалното нещо е хората да не вярват в новото, особено на фона и на партиите на протеста, които бяха поредният провал в пътя ни към политическото чистилище.
А какво ако Кирил Петков и Асен Василев са наистина честни?
Това ще е толкова шокиращо, че суверенът няма да може да го понесе. Суверенът ще откачи. Представяте ли си някой усмихнат, успял човек, който има най-искрени намерения да помогне на страната си и да я извади от блатото на Европа?! Действително, не е за вярване. Недай боже да се окаже истина, че тогава суверенът ще се окаже в истинска мозъчна буря, в сблъсък с несмилаем за съзнанието парадокс, и с основание ще може да каже, че неговите надежди са излъгани. Защото, той, суверенът отдавна знае, че всички са маскари и истинската му надежда е следващите маскари да са по-малко маскари, но все пак маскари.
Затова, ако наистина са честни, всеки от нас ще трябва да преживее своя личен катарзис и да приеме неприемливата възможност, че е дошло ново поколение в политиката. Ако пък ни излъжат отново, тогава всеки от нас ще може да се блъска в гърдите и гордо да крещи „Аз на вас казах ли ви!“. В единия случай ще е чудесно за България, в другия случай ще е поредното неслучило се чудо. За съжаление, второто би разтърсило хората много по-малко от първото.
Илия Иванов
