Цакат ни с цените в супера – вижте за какво да внимавате

 Цакат ни с цените в супера – вижте за какво да внимавате

Фалшива промоция на олио в голям хипермаркет

Разлики в реалните цени и тези на етикет, както и фалшиви промоции са сред основните трикове, които големи вериги прилагат, за да ни вземат повече, без дори да разберем.

В условията на нестихваща инфлация и грандиозен ръст на цените в последната година, наглостта на големите местни и международни вериги е по-голяма от всякога, а триковете с които ни бъркат в джоба са десетки – фалшиви промоции и фрапантни разлики между цени на етикет и на каса, всичко това се случва пред безпомощния поглед на Комисията за защита на потребителите, която се държи като основен защитник на нарушителите, затваряйки си очите за фрапантните им нарушения с години.

Това накара екип на „Имате думата“ да направи мониторинг на цените на 2 големи вериги, като и при двете бяха установени нелоялни и забранени търговски практики. Но преди да ви кажем за какво да бдите най-много, нека ви разкажем за законните начини, с които търговците ни карат да купуваме повече, отколкото имаме нужда.

Как в магазина харчим повече пари, чрез няколко прости психологически трика?

Съвременният маркетинг е наука, която много добре е разучила навиците на потребителя и открила редица методи, с които той се стимулира да пазарува повече, значително повече от това, за което е влязъл:

  • Трикът с голямата количка – вероятно винаги сте се чудили защо в магазина количките са големи, „колкото половин автомобил“. Отговорът е много прост, но малко хора го знаят. Когато средния потребител отиде на пазар и пазарската му количка изглежда празна, той подсъзнателно ще се стреми да я напълни. По-голяма количка значи повече пълнене. Така че, ако поставите 2 кофички кисело мляко в количката, за които сте отишли на пазар, на неосъзнато ниво вие ще взимате още и още неща, за да изпълните количката.
  • Трикът със зеленчуците в началото на обекта – доказано е, че ако клиентите си купят здравословни плодове и зеленчуци в началото, след това те ще искат да се наградят и с нещо нездравословно. Ето защо, всички вредни изкушения, чипсове, снаксове, безалкохолни напитки, вафли, сухи пасти, храни с палмови мазнини са разположени по-навътре, за да ги грабнете, след като сте си взели нещо полезно.
  • Трикът с червените етикети – червеният етикет се приема от повечето потребители като знак за намаление, но това въобще не означава, че ако нещо е с червен етикет е по-евтино. Ако не е посочен процента на намаление и предишна цена, по-вероятно е търговецът да иска да ви насочи вниманието към нещо, което не е по-евтино и не се продава добре.
  • Трикът с подредбата на рафтовете – златно правило е, че на нивото на погледа ви се поставят по-скъпите продукти, които имат по-евтин аналог в магазина. Целта е във вашето полезрение да попадне най-скъпата стока, докато по-евтините са на по-горни или по-долни рафтове.
  • Трикът с пекарните в средата на обекта – миризмата на топъл хляб ни кара да огладняваме, а огладняването значи покупка на повече неща, които не бихме купили, ако не бяхме гладни.
  • Трикът със сладкишите на касова зона – ако сте стигнали до касата, около нея ще забележите малки шоколадчета и сладкиши на неизгодни цени. За вас те са поставени на нивото на погледа ви, а за децата са разположени ниско долу. И в двата случая целта е само една – да ви накарат да си вземете някой сладкиш – я за вас, а за децата.
  • Трикът с преподреждането на магазините – прави се редовно и целта му е да обикаляте из търговския обект, търсейки стоката, от която се нуждаете. Така ще видите още много продукти, като част от тях е много вероятно да поставите в кошницата.

Какво разкри нашият мониторинг в 2 големи вериги?

Оказва се, освен добре познатите маркетингови трикове, на българския пазар големи международни играчи си позволяват фрапантни нарушения на Закона за защита на потребителите. В 2 от 2 проверки, ние открихме подобни примери.

Събота вечер. Влизаме в избран обект на голям немски дискаунтър (магазин, който работи с по-малко разходи за персонал и издръжка, за да гарантира по-ниски цени). Магазинът е пълен и всеки пазарува. Избираме няколко продукта на случаен принцип, като снимаме цените им. На касата почти всичко е точно, но се оказва, че за филе „Елена“ от 450 грама сме таксувани с 1,80 лв. повече от това, което пише на етикета на продукта. Вместо 15,75 лева при цена за килограм 34,99, ние сме таксувани 38,99 за килограм или 17,55 лева.

Цената на етикета на продукта показва 15,75 лв. за килограм, докато реалната е с 4 лева по-висока.

Питаме защо има разлика между цената на етикета на продукта и тази на каса, а касиерката ни обяснява, че е важен етикетът на рафта, а не този на стоката. В крайна сметка разликата ни е върната, след изрично настояване, че те нямат право да правят подобно нещо, защото това е нелоялна търговска практика. Съгласно разпоредбите на чл.68 Д, ал.3 на Закона за защита на потребителите, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В ал.2, (точка 4) е описана и въпросната практика – обстоятелствата по ал. 1 включват информация за цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената.

Нарушение откриваме и в разпоредбите на чл.20: Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.

Връщаме се обратно в магазина, за да установим подобни фрапантни разлики при редица месни продукти, предлагани в магазина. Обяснението на управителя е, че цените често се менят и те не могат да преетикират продуктите си непрекъснато, но след като обясняваме, че това е грубо нарушение на Закона за защита на потребителите, в обекта започва трескава подмяна на цените.

Малко по-късно отиваме в друг голям обект – тип хипермаркет. Там не откриваме разлики в цените на етикет и на каса, но веднага виждаме фалшива промоция, висяща над кашони с олио. На оранжева табела е изписано: „От нашата реклама! По-евтино %“, като % е с доста по-голям, удебелен шрифт. Олиото е на цена 4,79 лева за брой, което ни кара да се усъмним в намалението. Претърсваме брошурата им, там подобно намаление липсва, питаме и за предишна цена, която е задължително да бъде приложена в табелата за намалението, така че да е ясно какъв е процентът на намалението.

Олио в голям хипермаркет се продава на регулярна цена, но на потребителя се внушава, че има намаление.

Информацията ни се отказва, но седмица по-късно правим проверка и забелязваме, че същото олио вече е на цена 2,99 лева за брой с карта за лоялност, като е посочено намаление от 37% от действителната цена, която е… 4,79 лева. Така, хипермаркетът потвърждава подозренията ни за нелоялна търговска практика, целяща заблуда на потребителя и промяна на неговото икономическо поведение в негов ущърб.

Цената на олиото в същия хипермаркет, когато действително е на промоция.

Проверяваме и в социалните мрежи, където за двете посетени вериги се твърди, че е масова практика разликата в цена на етикет и на каса. Хората алармират още, че често се пускат атрактивни промоции на стоки, но като отиват в магазина в началния ден промоцията се оказва, че артикулът вече е изчерпан, което също е нелоялна търговска практика.

Какви са правата ни и как да се предпазим?

Имайте предвид, че има достатъчно европейско и българско законодателство, което регулира поведението на търговските вериги, въпросът е, че в България контрол липсва. Затова е добре да запомните следните съвети, с които ще спестите пари.

  • Погледнете касовата си бележка, преди напускане на обекта. Ако има разлика между цената на продукта и тази на касовата бележка, търговецът трябва да ви върне парите за купената стока, или ако се споразумеете – да ви плати разликата.
  • Не се подвеждайте по оранжевите и червени етикети, въобще по етикети с различен цвят, спрямо характерния за търговския обект. Ако промоцията е истинска, на табелите трябва да е отразен процента на намалението, актуалната цена с него, както и цената преди намалението.
  • Пазарувайте по списък. Ако имате план какво точно да закупите и го следвате, ще спестите от покупката на стоки, които не са в списъка и не са ви нужни.
  • Винаги избирайте малка количка или кошница, ако нямате планове за голям пазар. Така трикът с празната кошница няма да сработи и ще ви спести пари.
  • За всеки търсен продукт, огледайте цените под и над нивото на погледа ви. Някъде там ще намерите подобен продукт на по-добра цена.
  • Пазете бележките си. Малко хора знаят, но за огромен обем нехранителни продукти, стандартната гаранция е 24 месеца, а за да се възползвате от нея ви е необходима касова бележка и оригиналната опаковка на продукта. Така например, електрическите крушки, които често горят, могат да бъдат върнати, стига да са в гаранционен срок и да пазите касовата бележка и опаковката им.

В заключение, там където държавата е на мястото си, веригите прилагат законните маркетингови трикове, но никога не биха си позволили фрапантни нелоялни търговски практики. За съжаление, в България регулаторите на работят. Например, Комисията за защита на потребителите е с малък бюджет, служителите са малко и са зле заплатени. Те нямат особена мотивация да работят добре, а ниските им възнаграждения създават потенциален корупционен риск при извършване на проверка.

Ето защо, в условия на липса на работеща регулация е важно да търсим правата си сами, и да реагираме всеки път, когато някоя търговска верига се опитва да ни бръкне в джоба по-дълбоко от очакваното.

Ако и вие сте се сблъскали с нелоялни и незаконни търговски практики или имате какво да ни разкажете, не се колебайте да се свържете с нас чрез съобщение във Фейсбук страницата ни.

Avatar photo

Имате Думата

https://imatedumata.com

Подобни публикации