Агора България: Да млъкнем и потърсим прошка от Апостола

 Агора България: Да млъкнем и потърсим прошка от Апостола

„За Отечество работимъ, Баю! Кажи ти мой-ты, и азъ твой-ты кривицы, та да се поправиме, и да си вьрвимъ на iедно! ако ще бъдемъ хора.“

Завършек на писмото от Васил Левски до Иван Кършовски от 20.06.1871 г.

НАРОДЕеееее,

По повод юбилейната 150-годишнина от жертвената смърт на Апостола на свободата – Монаха Лъв – Йеродякон Игнатий – Васил Левски, най-отговорно ние от Áгора БЪЛГАРИЯ призоваваме за изпълняване именно сега на единствено изискуемия почин за отдаване на чест и прослава в молитва Богу чрез коленопреклонна почит в покаяние и просителство за прошка от този, когото преди 150 години физически го предадохме и 150 години не спираме, а напротив – продължаваме да стягаме примката около врата на този, който е българския дух, българския лъв. Дори самата Висока порта на Османската империя в официалните си документи назовава Апостола на българската свобода с имената Аслан Дервишоглу (Лъв Монах).

За оная – „святата работа“ – „Свята и чиста република“ Апостолът посочи, че нея могат да я вършат единствено хора „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни“. „Без тия всичките – едно само да липсва… тая свята работа… той (при когото едно от тия отсъства) ще я омърси.“

Левски „обърна“ времето, а ние го спряхме. 150 години ни сме святи, ни сме чисти!

Справедливостта погребваме, Свободата заробваме!

Апостолът ни завеща да бъде България „храм на истинната и прáвата свобода“, в който „съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките“ – забележете не между всички, а между всичкиТЕ, без изключение, ние – гражданите на единия единен Народ Български в завещаната ни от него Чиста и Свята Република да служим заедно в посветеност на по-доброто за всички ни общо бъдеще.

Идеологът на Българската всенародна революция ни повелява, че „народната работа стои над всичко“, което вмянява в дълг на абсолютно всеки българин от Президента на Републиката до отхвърления клошар, нямащ дори и ЕГН „да покаже на дело родолюбието си“.

Авторът на Българската Харта за правата на човека, която сам той наименува „Нарéдата“ предвижда възможността да откриеш дори в доскорошния враг потенциален съмишленик в общополезната дейност. В тая Нарéда Левски отива още по-далеч, придавайки на Правото не само върховенство, а и святост. Той е много по-модерен от съвременния свят. Той отдавна го е надскочил. А ние – ние – не щем него – Освободителя на българския дух, а чакаме и търсим Баязида, за да хванем мита за личния си келепир.

„Главният Апостол на цяла България, Тракия и Македония“ виси днес „със страшна сила“ на нашите вратове. Нашето предателство към него и към идеала му за нас, не за някой друг – нас убива.

Всичко, не нещо, не някоя работа, не в някоя друга мюшенгия, а във „всичко“ всичкото „се състои в нашите задружни сили“.

Сънародници,

„Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.“

Нека най-накрая след век и половина вече вземем, та се спрем!

Васил Левски, не някой друг, а именно Васил Иванов Кунчев – ЛЪВския Български Апостол императивно на всички ни постанови: „Дела трябват, а не думи“!

Затова нека след като 150 години ние – българите предадохме Левски, ние – българите наклеветихме православния свещеник в предателство, ние – българите замеряхме с вкиснало зеле мъченически провисналия най-велик син на Майка България, ние – българите обругавахме и заплювахме свещения му образ, ние – българите и гроб не му изкопахме, ние – българите и паметник не щяхме да се вдига в негова памет, ние – българите на забрава го подложихме, ние – българите от републиката му се отказахме още в Търново, ние – българите сами подменяхме неговите портрети с тези на Маркс и Ленин, а после и с този на Тодор Живков, ние – българите във време уж демократично република правим вече толкова, колкото по най-нови историко-архивни проучвания, той сам за едва Христовата своя също 33-годишна възраст от народ без своя държава за цели пет века направи Нация.

Ех, боли, нали?!

Много боли! А най-много боли предателството.

Защото тези, които Левски и делото му ведно с всинца негови съратници и всички български възрожденци и освобожденци от нашите предци издигнаха Нация от пепелището на забвението – ние – българите днес не сме Нация, а поселение, което граби и плячкосва завещаната ни от него Чиста и Свята Република България.

Дълбоко вярващият и посветен на Евангелието православен мисионер и Христов апостол Васил Левски извърши себеотдавайки се Революцията на своя Господ Иисус, Който пръв нарече всеки един друг Брат. Това в Българското Възраждане стори Йеродякон Игнатий.

За да бъде едно общество помирено, то трябва да изостави всяка идея за отмъщение и за вземане на надмощие. Трябва всеки един член на едно общество да се стреми да види в другия своя Брат. Това е християнското послание на Българския Апостол Левски! Всеки човек е Брат. А най-любим Брат е най-сгрешилия и греховен Брат. Помиреното общество на християнска Европа бе блянът на нашия Апостол. Можем ли днес да бъдем на висотата на тоя негов блян?!

Поне на 150-годишнината от страдалческата гибел на Дякона (Служителя), послужил на целия Български народ за всичките негови времена назад и напред: всички ДА ОТДАВАМЕ ПОЧИТ САМО И ЕДИНСТВЕНО В ПЪЛНО БЕЗМЪЛВИЕ И В СМИРЕНО ПРОСИТЕЛСТВО ЗА ПРОШКА ОТ АПОСТОЛА!

Да млъкнем!

Да млъкнем всички!

Да спрем да скверним кощунствено Националната ни Икона, която мироточи и днес на Олтара на Отечеството ни!

Да млъкне Президентът!

Да млъкне Премиерът!

Да млъкнат министрите!

Да млъкне Кметът!

Да млъкнат всички държавни, областни, общински, длъжностни лица!

Да млъкнат българските посланици!

Да млъкнат чуждите посланици в България!

Да млъкнат председателите и съпредседателите на всички политически формации!

Да млъкнат магистратите!

Да млъкнат журналистите!

Да млъкнат интелектуалците!

Да млъкне на тоя ден целия български народ!

Да млъкне в тоя ден всеки българин, където и да и по света!

19-тий февруарий 2023-та година – Неделя (по православному) на Страшния съд! – Ден за мълчание.

Да говори единствено тишината (исихията) на Българския Патриарх, в която който иска да се заслуша на тоя ден ще чува само Левски!

Неговите слова са вечни и винаги актуални. От псевдотълкувания ежегодни на престъпници спрямо Род и Родина, възползващи се от уж официален протокол за свои кратковременни PR-(д)ефекти – Нарéдата на Апостола – тя е отредила, тегне повече и от прокоба!

„Дела трябват, а не думи!“

Васил Левски

Българи,

Шапки – долу!

На колене!

Чела – в земята!

Апостоле, прости!

Призив на Áгора БЪЛГАРИЯ

Avatar photo

Имате Думата

https://imatedumata.com

Подобни публикации