Ода за българския народ

Вече стохиляден ден едни хора се събираха на площада пред МС и искаха оставката на правителството, предсрочни парламентарни избори, искаха човешки живот. Загледа ги с умиление, натисна им един лайк, прати им и едно сърце.

Като се започна от Никулден, та до Бабинден, българинът все празнува. На Никулден изпече тлъст шаран, извади от туршията, която предвидливо си беше направил за зимата, бръкна в бидона с киселото зеле, измъкна една ароматна зелка, наряза я на ситно и я поръси с червен пипер. После подреди този ансамбъл на масата, снима го и пусна снимката във ФБ.

Беше доволен.

За да се нарече кеффф, турска дума, далечен отглас от робството, срещу което прапрадядо му според легендата се борил като запалил плЯвната на съседа си, после отишъл на кошарата при овцете и станал хайдутин, та да е пълен кефът, Хайдут Българин изпи четири ракии, кана вино, но когато жена му отказа да му донесе втора кана, ядоса се и замахна, колкото да я сплаши, уж че ще я удари.

Каната беше донесена.

Хайдут Бългрин доволно се поглади по заобления корем, уригна се, погледна пак жена си и в успокоеното му съзнание минаха греховни мисли.

– Жена, я слагай Майкъл да спи и оправяй ние да си лягаме!

Майкъл беше първородният му, единствен и скъпоценен син. Голям тарикат.

По-натам семейството изгаси лампите и не можем да дадем достоверна информация какво точно се е случило.

На другия ден Хайдут Българин се събуди кисел. Машинално посегна за телефона, отвори ФБ, видя новините и изпсува. Един старец, болен от новата болест, нямало място за него в болницата и човекът умрял на стълбите.

Хайдут Българин закипя от възмущение, натисна Caps Lock и набързо написа пост на стената си:

– Ей, идиот такъв, да ти е.а майката, дебил, махай се, тиква такава!

После погледна още веднъж и на средата на трибуквената дума сложи точка, за да не го блокират.

Беше ядосан, но си помисли, че тая държава няма оправия, територия направо, територия, не държава, и това някак си го поуспокои.

А после се заредиха отново празници и между другите имени дни се зададе тихата и свята нощ на Бъдни вечер.

Той забрави за стареца и ако понякога си спомняше за него и го обземаше внезапна тъга, стараеше се да не мисли, та да не си разваля настроението.

Цяла седмица преди Бъдни вечер Хайдут Българан търча по големите търговски вериги и натъпка хладилника така, все едно пълнеше Ноевия ковчег преди всемирния потоп. А Ванеса, съпругата му, три дена готви сармички, боб, постни баници, от които се стичаше благодатна мазнина, ошав и омеси питка с много късмети вътре, за които сама наряза хартиени лентички и ги надписа с химикал.

Хайдут Българин със семейството седна около празничната маса, хапна от всичко, пак си пийна и вече на литургията се одряма.

Повтори се всичко от Никулден без шамара.

За Коледа Хайдун Българин изпече свиня. И я изяде, даа а а. Изяде я цялата.

Непосредствено след Коледа започнаха приготовленията за Нова година, за която забележителното беше само, че Хайдут Българин успя да изпие буре вино, да изяде една пуйка и да се качи на Копитето, където разположи батарея от фоейрверки, изстреля ги и извика като Боримечката:

-Мама ти стара, Борисов, оставка!

Ноо о о когато минаха празниците, загложди го хайдушкият ген, Хайдут Българин беше недоволен от управлението, от живота си, от мрачните и разнородни панели, които виждаше от прозореца на хола. Той пак влезе във ФБ и потърси стрийм от протеста. „Да погледаме малко сродни души“, помисли си той.

Защото той знаеше, протест има.

Вече стохиляден ден едни хора се събираха на площада пред МС и искаха оставката на правителството, предсрочни парламентарни избори, искаха човешки живот.

Загледа ги с умиление, натисна им един лайк, прати им и едно сърце.

После написа в коментари:

-Атакувайте, атакувайте Народното събрание, то с разходки няма да стане! Няма да стане така тая работа! Удри му един на тоя!

След това полегна на дивана, толкова удобен, защото беше се вдлъбнал по формата на тялото му, и заспа.

Засънува Леденото хоро в Калофер на Богоявление и той обут в потури, червен пояс, калпак и с трикольора в ръка пори вълните и студ не сеща. „Василке леее, Василкеее“ промърмои той и заспа още по-дълбоко.

А какво стана по-натам ще разберем в продължението.

Автор: Злобар