Ода за Хайдук Българин

 Ода за Хайдук Българин

Или разказ с неочакван край…

Хайдук Българин също заспа неспокоен сън след празниците. Празниците минаха хубаво, той се беше подготвил с размах, размахът на чорбаджия, който обаче не пестеше парата и мечтаеше всичката да я превърне в наденица, суджук, кашкавал, капама по бански, чомлек, да я полее с мелнишко вино и да я изяде.

Обаче тези храни бяха почнали да му се струват някак прости, като за народа, който Хайдук Българин толкова обичаше, но напоследък се чувстваше различен от него. Хайдук Българин прати да купят сьомга за предястие, черен и червен хайвер от „Берьозка“, гъши пастет, за основно поръча патица по пекински, а за десерт крем фламбе.

Но след като Хайдук Българин изяде всичко, остана си гладен.

„То не можеш да се наядеш с нещо, което не ти харесва“, мислеше си той.

И като се уригна, за да му се отвори място за още храна, нареди на жена си:

-Жена, я извади малко от пръжките, дето ми ги пратиха от милата Македония, запържи ги с много лук и ела да се наядеме като хора.

После отвори и бутилка жолта ракия.

„Ех, Македония, Македония, готов съм да умра за тебе“, мислеше си той като гледаше голямото знаме на ВМРО, художествено аранжирано на стената на хола, под него картата на България на три морета от времето на Симеон Велики в рамка и най-отдолу две кръстосани старинни пушки, спомен от хайдутството на прапрадядо му, за когото семейната легенда разказваше, че причакал един турчин, който задявал прапрабаба му, очистил го и хванал Балкана . В пристъп на патриотично умиление Хайдук Българин тихичко запя:

Изгрей, зора на свободата,

Зора на вечната борба.

…Окървавени знамена,
Комити нови забродиха
Из македонската земя.

Пушките беше му подарила Организацията по случай 50-тия му рожден ден.

Тези реликви му напомниха за миналото лято и хотела на Охридското езеро, където беше отседнал. Мълвата се разнесе бързо и пред ресторанта, в който Хайдук Българин се беше разположил, се образува дълга опашка. Смирени на пръв поглед хора, с лукави очички, се признаваха за българи и носеха неоспорими доказателства- кръщелни свидетелства на баби и дядовци от Екзархията, венчавки, удостоверения от времето на българското управление 40-те години.

Хайдук Българин приемаше просителите, погалваше ги по главите бащински, те му целуваха ръка и пускаха някакви пликчета в голяма черна кутия.

Дарения за българщината.

– Скоро, скоро, ще си го получите, всичко ще получите. Една година …формалности…. нали разбирате, не съм Бог, на този да дадеш, на онзи, и то за мене… Хайде, свободни сте!

„Сите ке ви направим бугари“, си помисли Хайдук Българин по инерция на местното наречие.

Лукавите очички, след като пускаха лептата си за българщината в черната кутия, излизаха пред ресторанта и заявяваха:

– Еб*м ти макята бугарска.

Ех, хубави времена, но напоследък нещата не вървят, предатели ни набедиха, че продаваме български паспорти. България, майка мила, най-много от своите си е патила. „На ли сме си все българи“, е казал Гоце Делчев.

И тия протестиращи.

Протестиращи, не ами … направо ….сръбска агенти!

В това време Хайдут Българин от Копитото запали фойерверките, застреля с тях към столицата, окупирана от Борисов и подлите му коалиционни партньори, разгърди юнашки космати гърди извика:

– Оставка! Оставкаааа а и затвор!

Хайдук Българин мигом се събуди, скочи като млада сърна, нищо, че беше 183 килограма и се напика.

А какво се случи после ще научим в продължението.

Автор: Злобар

Имате Думата

https://imatedumata.com

Подобни публикации