Шокиращо! Осъществява се ужасяваща подмяна – говори журналистът Божидар Божков
Как едни фотоволтаици подсказват за корабокрушението на промяната? Защо Валентин Златев може да направи всичко, което поиска? Кой е неговият троянски кон в Министерски съвет? Отговорите дава журналистът Божидар Божков в своя публикация във Фейсбук.
Публикуваме мнението на журналиста Божидар Божков без редакторска намеса. Нещата, които ще прочетете са потресаващо свидетелство за успешно осъществената подмяна, която явно е започнала преди стартирането на „промяната“:
Последната мания на неформалния руски посланик у нас Валентин Златев е чрез фирмата си „Състейнабъл енерджи“ да изгради върху защитена територия фотоволтаичен парк, макар това там да не е позволено. Теренът се намира в землището на поморийското село Лъка и попада в пределите на „Натура“. Златев много правилно се е ориентирал, че фотоволтаиците са част от любимата на 80-90-годишните дядки либерал-глобалисти „зелена сделка“.
Без да имам данни за това, но познавайки нрава му, най-вероятно за тези фотоволтаици може би ще търси финансиране от Брюксата. Ако го направи, а аз вярвам, че ще направи точно така, те ще му излязат практически безплатни и ще му носят едни лесни огромни печалби. Защо Златев е решил да нахвърля слънчевите батерии в защитена територия, знаейки, че там това е забранено? Защото от 1996 година насам, като неформален руски посланик у нас, а при Борисов и де факто министър-председател, той винаги е постигал всяко свое хрумване по изключително лесен начин – държавата сама му сервираше всичко на тепсия.
Как се е случвал сега натискът да изгражда нещо там, където това е забранено, можем да видим като проследим кадровите промени в органа, от който зависи издаването на заветното разрешение за разхвърлянето на фотоволтаици в забранена територия – РИОСВ Бургас.
На 23.06.2021 г. служебният екоминистър Асен Личев назначава за шефка на РИОСВ Зинка Стойкова. Тя е първият директор, който отказва да разреши процедура по екологична оценка за приумиците на Златев. Почти веднага след като е казала „не“ – в края на август, тя е отстранена, уж по нейна молба. На 7 септември 2021 г. Личев назначава следващия директор – Роза Кирева-Иванова. Тя очевидно не е разбрала защо е сложена на поста и потвърждава отказа, с което вероятно вбесява за втори път Златев. Веднага след нейното „не“ Личев на свой ред я изритва. Нахалството на Златев стига дотам, че завежда дело в Софийския административен съд срещу отказа на РИОСВ Бургас да му прави екооценка на нещо, което е забранено в българска защитена територия.
Делото още не е започнало, когато на 28 октомври същият служебен министър прави трети опит да възрадва Златев, назначавайки за нов директор на РИОСВ в Бургас Павел Маринов от БСП. Маринов очевидно правилно се е ориентирал какво се иска от него и веднага отменя отказа на своите предшественички. Дори не изчаква края на съдебното дело. С неговото решение съдът няма друг избор, освен на 19 януари 2022 г. да прекрати процеса.
Междувременно Маринов напуска БСП и се присъединява към партията на Жан Виденов, където е и до момента. В това време и властта в София се сменя. Новият екоминистър Борислав Сандов е от „Демократична България“. Но когато става дума за интересите на неформалния руски посланик у нас, никакви партийни различия между Виденов и ДБ, никакви русофобии на партията на Сандов нямат значение. Павел Маринов и до момента си стои на поста, въпреки скандалното решение в полза на руския наместник и в ущърб на българската екология.
Всеки път, когато някоя политическа партия вземе властта и обяви, че ще води нова политика в интерес на България, може лесно да се провери дали това наистина е така. Оглеждаме се къде в тази „нова политика“ са руските наместници у нас Златев и доскорошната му дясна ръка Диана Дамянова. Видим ли ги настанени около властта и парите, всичко е ясно – „промяната“ ни е в кърпа вързана.
Откакто Жан Виденов пусна отново у нас поизгонените за кратко след 1989 година руски имперски интереси, създавайки през 1996-та „Росбулнефт“, който впоследствие преля в „ЛУКойл Нефтохим“, двамата са вечните неофициални руски посланици в страната ни. А по времето на Бойко Борисов Златев бе и неформалният министър-председател на България.
Всяка събота Борисов му ходеше диван чапраз или в хотела в Обзор, или в ловната резиденция „Паламара“ край Шумен, за да нощуват заедно и да обсъдят, като на оперативка, предстоящите държавни задачи, които после просто свеждаше на останалите си проформа министри. Затова и когато в края на мандата му започнаха да изтичат записи на разговори на Борисов, мнозина заподозряха, че са правени именно в „Паламара“, докато ги е водел в приятната другарска обстановка покрай Златев.
На фона на истинските посланици на Русия, които от повече от 30 години са тъжна картина и създават усещането, че тази страна ползва България като кошче за дипломати втора ръка, истинските лица за свръзка, политически натиск и налагане на руския империализъм у нас са все Дамянова и Златев. За времето от появата им на публичната сцена те успяха не просто да изтрият – до едно – всички достижения, които работещите в „Нефтохим“ си извоюваха след 10-ти ноември, като труд при особено замърсена обстановка, намалено работно време и други придобивки, полагащи се на всеки нефтохимик по света, те унищожиха всички български синдикати на територията на единствената ни петролна рафинерия. А тези синдикални лидери, които опитаха да се противопоставят, ядоха бой и в преносния, и в прекия смисъл на думата.
В резултат днес най-голямата руска инвестиция у нас е пример за диктатура, без истински синдикати, без полагащи се права на работници в особено замърсена, водеща до онкологични заболявания, атмосфера, реално и без никакви права. „Нефтохим“ се е превърнал и във фабрика за производство на русофоби – дори и най-безмозъчният русофил изтрезнява веднага, попадайки на работа там.
Всеки път, когато политик си позволяваше да отвори дума за положението в „Нефтохим“, който, откакто е завзет от руснаците, постоянно декларира загуби, поради което не е платил и стотинка данък печалба на държавата, срещу него се изсипваха змии и гущери, а нерядко бе уволняван. Така се случи например с Трайчо Трайков – Борисов го изрита буквално ден, след като попита защо „Нефтохим“ не плаща данъци.
Докато Златев действаше на политическо ниво, Дамянова осигуряваше информационна поддръжка на тези процеси сред медиите. Като журналист най-добре знам как се случваше това – със заплахи, закани, ругатни и рекет. Покойният Георги Коритаров например бе изритан от Нова телевизия, след като си позволи да направи предаване, в което разказа за маниерите на Златев, които описах по-горе. Дамянова прати на ръководството на медията писмо, в което го обвини, че бил рекетирал Златев – пълна лъжа, на която обаче тв босовете откликнаха и го уволниха.
Докато аз работех в „Сега“, Дамянова пращаше редовно и на моята главна редакторка Димитрана Александрова писма с идентичен текст: „Спираме вече да работим с Божков и той няма да получава информация от нас. Вие преценете какви мерки да вземете“. Демек, уволнете го. Но Александрова е сърцата жена и просто не ѝ се върза. Но тя е в едно твърде дребно малцинство, което „има дупе“ да устоява на този рекет.
Днес Дамянова е главното гуру на Кирил Петков. Официално тя е пресаташе на партия „Продължаваме промяната“, но неофициално е много повече от това. Петков няма особено доверие в шефката на пресцентъра на МС. През нея текат само официалните неща. Затова пък се доверява на 100% на Дамянова и слуша именно нея за всичко.
Дамянова не е особено грамотна жена и това може лесно да се види по нейните писмени свидетелства, дори само по стената ѝ във Фейсбук. Тя не е особено способна и като пиаркаджийка – всичките ѝ плоски истории напоследък, сътворени уж да бранят Петков, не постигнаха нищо друго, освен сарказъм и смях. Като почнем от арестувания по нова година насред София „антиваксър“ с граната, в чиято кола имало плакати на „Възраждане“ и приключим с театралната постановка с „разболелия се“ шеф на парламента, ден преди последния митинг срещу принудителната витаминизация, за да бъде изолиран организаторът на протеста Костадинов.
Фотоволтаиците не са единствената мания на Златев напоследък. Медиите вече писаха, че свързаната с него фирма „Енергико“ е единствената друга компания освен „Газпром“, която резервира капацитет от продължението на „Турски поток“ през България.
Когато човек знае и вижда с очите си как се държат представителите на руския империализъм у нас, докато сме все още американска колония, може само да си представя какво ли ще е, когато и ако – както мнозина слепи (реално безмозъчни) русофили си мечтаят – наместо да се хванем да направим страната си силна, просто сменим сегашния американски имперски господар с руския имперски такъв.
