За МОН със загриженост, а за учителя с любов

 За МОН със загриженост, а за учителя с любов

За разочарованието на един български учител от всичко, което продължава да НЕ се случва в образователното министерство. И за липсата на желание за промени в странно пасивния министър Николай Денков.

Почти една година измина от началото на протестите, в които обществото вложи огромна енергия и усилия. По своеобразен и нелек начин протестът успя – Борисов напусна премиерския пост, партията му не можа да състави правителство и на власт дойде служебно правителство, назначено от президента Радев. Всички надежди бяха съсредоточени в това ново правителство и хората, потиснати и обезверени до този момент, започнаха да подават сигнали и да очакват решения всеки в своята сфера.

Моята сфера е образователната. Аз видях възможност в лицето новата власт да поправя някои неправилни решения на бившия министър Вълчев. Такова решение е провеждането на НВО за 10. клас. Мотивите на Вълчев бяха, че трябва да се тества онлайн обучението, материал не е пропуснат, тъй като не е пропуснато учебно време, тоест трябва изцяло да залегне в изпитния формат.

Това обаче не е така:

1/ Не може да се тества обучение, което е проведено в електронна среда, като се проведе на хартиен носител. То може да бъде реалистично оценено, единствено ако се проведе в електронна среда. Още повече, че този изпит не е отработен, за първа година ще се проведе;

2/ Време беше изгубено, тъй като часовете бяха по 30 минути. Това означава, че 1/3 от учебното време е пропуснато. Как тогава да искаме учениците да полагат изпит върху материал, предвиден за 40/45. минутни часове;

3/ Учениците се обучаваха в тежка психологическа среда. Някои се разболяваха, а други оставаха със седмици под карантина заради болни членове на семействата. Миналата година този факт беше зачетен и при само 3 месеца онлайн обучение изпитът не се проведе. Това означава, че спрямо сегашния випуск се извършват дискриминационни действия.

Резюмирайки горните мотиви в предложение за отмяна на изпита, аз ги подадох при действащото Народно събрание до една от коалициите. Резултат не последва. Затова подадох предложението и до президента и министър Денков, след като се състави правителство. На другия ден министърът излезе с публично обяснение, че НВО 10. клас не може да бъде отменено, защото това може да извърши единствено Народното събрание, което вече беше разпуснато.

Получи се нещо като параграф 22. Следя с внимание новините от сайта на МОН и съм удивена, че образованието процъфтява. Като проверител по програма PISA знам, че това не е така. Аз проявих разбиране към новия министър, кампанията по провеждане на матурите и по приема на първокласници, НВО 7. клас са важни и обществото е чувствително към тези въпроси, касаещи нашия най-голям капитал-децата. Системата трябва да остане стабилна за определен период. И след него очаквах началото на реформи. Защото са наложителни.

Най-накрая дойдоха добри новини от МОН – министър Денков беше установил една отдавнашна истина, че българското образование е политизирано. Това ставало по негови думи чрез натиск по вертикалата министър, началник на РУО, директор, учител. Нещо повече, удивително голям брой началници на РУО на предишните избори са били в отпуск заради участие в кампанията- ЕДНА ТРЕТА ОТ ВСИЧКИ. Министърът не изясни към коя партия гравитират, но отговорът е ясен на всички.

Днес с внимание и надежда изслушах интервюто на министър Денков по БНР, програма „Неделя 150“. Водещата запита министъра дали тези хора, началници на РУО все още, няма да продължат негласната си агитация, щом остават на постовете си, нищо, че не са подали молби за отпуск този път. Не, нямало да продължат, беше отговорът.

А ще има ли ревизия в министерството? Не се налагало, тъй като бившият министър Вълчев е изключителен финансист и Дянков е убеден, че всичко е наред.

В МОН се вливат огромни европейски пари. Всичко ли е наред и всички ли пари са усвоени в полза на учениците?

Този въпрос, ако не друго, се нуждае от щателна проверка.

В разгара на протестите моите ученици знаеха, че протестирам и ме попитаха защо. Аз им казах:

– Нека да си вдигнат ръцете тези, до които някога са достигали под някаква форма европейските проекти и сте имали полза от това.

Никой не вдигна ръка.

– Ето за това протестирам – казах аз.

Започнаха да ми ръкопляскат…

Лилия Джунова – проподавател

Имате Думата

https://imatedumata.com

Подобни публикации