За „жълтите книжки“, които ще спасят България

 За „жълтите книжки“, които ще спасят България

Един дълъг текст за обикновените хора – онези, които често биват наричани „жълти книжки“. Истинските хора в обществото на нарисуваните фалшификати. Тези, на които светът дължи прогреса си.

Някак си ме завладя картината на Дьолакроа “Свободата води народа”. В контекста на разни новостари коалиции и активни борци срещу мутрите със солидни “народни пенсии”. Имаше такива пенсии, това бяха високи пенсии за активните борци срещу фашизма и капитализма, а именно ятаци и партизани. Интересното беше, че те бяха толкова много, че ако наистина е имало такава критична маса, бореща се срещу фашизма, той определено не е имал шансове да оцелее по нашите земи, нито дори името му да се произнесе, камо ли да сме били съюзници на Хитлер, макар така да се каже, пасивни, неучаствали във военни действия.

Демек хитреци.

Но не за това ми е думата. Тази картина има много дълбок и сериозен смисъл и по него разсъждавам сега. Картината е посветена на юлските събития в Париж, които стават 41 години след Френската революция и превземането на Бастилията!

Какво се случва?

Крал Шарл X издава укази, чрез които заличава правата на народа, извоювани по време на революцията. Той възстановява правата на аристокрацията и това разгневява народа. Но народът се разбунтува и на 28 юли влиза в кметството на Париж. Шарл X е принуден да абдикира.

Картината не е добре приета още при създаването и е върната обратно на автора и, докато години по-късно заема достойното си място в Лувъра.

Сега да огледаме картината, за да се опитаме да си отговорим на въпроса защо.

На преден план е изобразена жена, богинята на свободата, която в красота и устрем развява знамето на революцията, което сега е националното знаме на Франция. Това не е “лидер” на революцията, не е някой от водачите и.

Първи отговор.

Французите я наричат нежно Мариам. Мариам върви по трупове.

Свободата има цена и понякога това е самият живот.

Втори отговор.

Сега да се вгледаме кой воюва за свободата?

Това са хората, които следват Мариам.

В наше дясно има млад човек, почти дете. По панталоните му има кръпки.

В ляво почти на колене пред нея е нарисуван млад човек. На неговия панталон отзад също забелязваме кръпки.

Мъжът с цилиндъра? Той е втората по значимост фигура в композицията. Бунтовникът не е богат, а странно облечен. Като че ли този цилиндър, част от облеклото на богатата класа, е намерен на някое бунище. В съвременен контекст бихме го нарекли “Жълта книжка”.

Отзад Свободата я следва тълпа от същия род хора. Лумпени. Да, това са хората, които са били готови да умрат за свободата.

Ето и отговорът защо картината не се е харесала на свенливите еснафи. И когато една мисъл скита, тя прави невероятни връзки. Мене родителите ме накараха още в пети клас да прочета “Клетниците” на Виктор Юго. Време ми било.

За това и знам кой е Гаврош-бедно изоставено дете, което умира на барикадите.

Миг преди да умре, той пее тази песен:

Аз не съм нотариус, банкер…аз съм малка птичка без гнездо…шегобиец съм в голям размери не ям аспержи със месо.

Имате Думата

https://imatedumata.com

Подобни публикации