Една тъжна история за „Отровното трио“ и гражданите

България на гражданите.

Когато на 9-ти юли всички излязохме на протест, бяхме абсолютно уверени в чистите намерения, в желанието за промяна на всеки един, който беше част от протеста. Президентът каза „Мутри, вън!“ и ние бяхме сигурни, че този път с мутрите е свършено. Пълен площад, нашир и надлъж зает от честни и достойни хора, които искаха да си върнат нормалността, да приключат прехода и да върнат България в правилния път.

Вън, вън, ама времето минаваше. Мина юли, после и август, минаха и поредица от „велики народни въстания“, всяко следващо с намаляващ потенциал за успех. Първо беше екзалтиращо, после все по-минорно.

През цялото това време, не съм допускал, че докато седим по лагерите, докато ни бие полицията и ни блъскат коли, ние всъщност ще бъдем използвани за политически цели. Че ще бъдем публика на едно дефиле на дрехи, втора ръка. Че ще бъдем употребени от политици втора употреба. Уви, някои са си мислели друго.

В подкрепа на горното, помните ли какво каза Арман Бабикян на 34-тия ден от протеста по повод на обвинението на Борисов, че организаторите искат да стават депутати?! Тогава звучеше искрено, сега звучи цинично:

„Днес разбрахме от министър-председателя още нещо много интересно, докато се разхождаше с неговото национално известно возило. Че всъщност сме събирали хората тук, защото сме искали да станем депутати с по 2000-3000 лева заплата. Ако мечтата ни беше да станем такива и да постигнем до този успех – приход от 2000 лева, нито г-н Хаджигенов щеше да бъде адвокат с подобна практика, нито г-н Минеков щеше да бъде международно известен скулптор„

Арман Бабикян

Впрочем, аз съвсем доскоро, отново доста наивно, си позволих да вярвам, че може би наистина Хаджигенов и Бабикян трябва да станат депутати, за да излеят, както Хаджигенов казваше, площада в урните. Вярвах го и до онзи ден, неделята, в която се разбра кои ще са партиите мандатоносители на така наречената коалиция „Изправи се! Мутри, вън!“. И докато участието на ЕНП и Движение 21 беше предвидимо и някак си можеше да се преглътне, появата на парламентарния партньор на ГЕРБ, Движение България на гражданите, беше онази капка, която преля чашата. Някак си рязко от „Изправи се.БГ“, минахме в „Изправи се ДБГ“. Или от Отровното трио и гражданите, към Отровното трио и България на гражданите, все тая.

Знаете ли защо съм бесен и отчаян едновременно?! Защото искрено вярвам във втория шанс, но не в третия, четвъртия и петия. А ДБГ е партия, получила твърде много шансове.

Нека си спомним колко пъти Меглена Кунева, създателка на партията, участва в управления на задкулисието, срещу което всички уж се борехме. Беше ли министър по европейските въпроси в кабинетите на Сакскобурготски и Станишев?! Беше! Беше ли вицепремиер в кабинета на Борисов в периода 2014-2017 г.?! Беше!

Някой ще кажат – да ама тя напусна собствената си партия и сега тя е оглавявана от Димитър Делчев, ново лице в политиката, неопетнено. Дотолкова неопетнено, че направо е готово за депутат. Е, да, ама това лице не е ново. Първо, Димитър Делчев вече беше депутат веднъж, именно в периода 2014-2017 г., когато ДБГ като част от Реформаторския блок, всъщност подкрепяше Бойко Борисов. Заедно с АБВ и така наречения Патриотичен фронт. И, второ, това ново лице е дълбоко свързано с Меглена Кунева.

Меглена Кунева е била старши юрисконсулт на бившия министър-председател Любен Беров, чийто секретар пък е бил…Андрей Делчев – бащата на Димитър Делчев.

Андрей Делчев е и сред най-големите дарители по време на президентската кампания на Кунева.

И още: В последната година преди оставката на Любен Беров (1994) Меглена Кунева заема пост в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация от квотата на Министерски съвет.

Уволнението й е една от първите кадрови промени, които прави служебният премиер Ренета Инджова, когато идва на власт през октомври 1994 г.

През 1997 г. става съдружник в консултантската компания „Евролекс България“ ООД, занимаваща се с правни консултации в областта на концесиите, приватизацията, държавните и общинските поръчки и др. Съдружник и управляващ дружеството е Андрей Делчев – дотогава началник на Правния отдел на Министерски съвет, а понастоящем – изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация, председателствана доскоро от Валентин Златев (ЛУКОЙЛ).

А днес… Днес на първа линия виждаме Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Димитър Делчев. Зад тях, Настимир Ананиев, Арман Бабикян, а встрани Хаго Арман Бабикян, излъчващ на живо за страницата на „триото“. Настроение, усмивки, жажда за мъст към мутрите, тази горда представителна извадка на площада се е устремила да регистрира коалицията си и да помете цялото задкулисие.

Щеше да бъде хубаво, ако не се носеше тягостното усещане за употреба и втора употреба. Беше тъжно. След толкова месеци на надежда, накрая пак объркахме магазина. Гражданите бяха заменени от България на гражданите, а уханието на рециклирано се носеше през витрината на магазина.

Илия Иванов