Доц. д-р Христо Павлов пред ФАКТИ: МВР не трябва да бъде бухалка

 Доц. д-р Христо Павлов пред ФАКТИ: МВР не трябва да бъде бухалка

Снимка: Факти.Бг

Трябва да се преустанови порочната практика за изпълняване на заповеди с политически характер и да се търси граждански мониторинг на работата на МВР.

Какви са проблемите в МВР и начините и методологиите за справяне с тях? Има ли място гражданското участие при взимането на решения относно силовата структура? Докога полицията ще бъде използвана за политически цели и като „бухалка“, в услуга на властимащи лица? Вървят ли назначенията във вътрешното ведомство по партийна и роднинска линия, вместо да са базирани на качества, висок морал, знания и регламентирана ясна изпитна форма и условия, подготовка и високи резултати за кариерно развитие на служителите и кандидатите за такива? Зависимостта на експертите в МВР от разследващите органи ли е един от многобройните проблеми на съдебната експертиза в България, чието състояние към този момент е доста тревожно?

По тези и други наболели въпроси, свързани с МВР, Стоян Тончев разговаря за ФАКТИ с експерта по криминалистика и вещо лице към Съдебната власт – доц. д-р Христо Павлов.

Доц. д-р Христо Павлов е юрист по образование. От 2008 г. е преподавател по криминалистика и съдебни експертизи в Юридическия факултет на Бургаския свободен университет. Автор е на две монографии, три учебни пособия и множество статии във връзка с разкриването и разследването на престъпления, публикувани в български и в чуждестранни издания.

-Каква е Вашата оценка за състоянието на системата на МВР?

-Проблемите в МВР са разнородни – като се започне със законодателната каша във връзка с полицейската регистрация у нас (по отношение на Закона за МВР и имплементирането на европейските правила за обработване на лични данни за целите на наказателното преследване) и се стигне до материалните условия на работа. През годините те не са преодолени, а напротив – някои от тях са се задълбочили.

Категорично може да се заяви, че многобройните реформи в системата на МВР през последните повече от 10 години не постигат целта си да подобрят работата на Министерството като цяло или на отделни негови структури. Много често промените са краткотрайни и са последвани от нови такива. Една от най-често преследваните цели при почти всяка следваща реформа е свързана с ограничаването на разходите във ведомството. Такава икономия, която не е съобразена с редица фактори, води до посягане на социалния пакет на служителите. Тези постоянни промени рефлектират не само върху финансовата стабилност, но и водят до влошаване на работната среда, работата на отделните служители, което закономерно рефлектира върху качеството на крайния продукт – да се осигури сигурността на гражданите, да се осъществява адекватна борбата с престъпността и в крайна сметна да се опази обществения ред. Честите промени по отношение на броя на йерархичните нива, липсата на гаранция за кариерно израстване при конкретни и предварително ясни условия, претоварването в резултат на промените, ограниченото материално-техническо обезпечаване на работния процес са сред основните фактори, които влияят върху мотивацията за работа на служителите в МВР. Все по- трудно става запълването на някои вакантни длъжности в отделни сектори на системата. Практически всяка следваща недообмислена реформа в това ведомство не води до дори малкото решаване на тези проблеми и става основен фактор за задълбочаване на повечето от тях. Не трябва да се страхуваме от посочването на проблемите, в която и да е система. Тяхното идентифициране и анализ е важна крачка за преодоляването им. Впрочем, още преди години една голяма част от недостатъците в тази система са посочени и многократно поставяни от Синдикалната федерация на служителите в МВР, в това число и борбата с корупцията в самата система. За огромно съжаление не е имало политическа воля и не са били предприемани по-сериозни действия през годините за преодоляването им, което е била причина членовете на СФС – МВР да излизат на протести всеки път, когато властта е взимала погрешни решения, свързани със социалния статут и права на служителите на МВР. Справянето с тях изисква от ръководителите на това ведомство да проведат серия от срещи – както с представители на синдикалната организация, така и със служители, за да се диференцират най- ясно конкретните проблеми, те да бъда анализирани и с оглед на това да се потърсят и приложат най-адекватните методи за тяхното преодоляване. Рамките на планираните реформи трябва да надхвърлят мандата на съответното политическото управление. Само така ще може най-после да се осъществи една добре обмислена и адекватна реформа в системата на МВР. Липсата на дълготрайна и надпартийна програма превръща обществото и служителите на ведомството в каторжници на политически програми.

-Кои според Вас трябва да бъдат основните направления на тази реформа?

-Сред основните проблеми е политизирането на една част от системата на МВР. Трябва да се преустанови порочната практика за изпълняване на заповеди с политически характер. МВР трябва да работи с оглед справяне с престъпността и не бива да бъде „бухалка“ в ръцете на една или друга политическа партия. Политизирането на сектори в системата изменя визията ѝ от такава, която трябва да доставя услугата „сигурност“ в такава, която съдейства за реализирането на чисто политически проекти. Всъщност политизирането на ведомството допринася за това да няма надеждна стратегия за развитие и реформа в МВР. Изчистването на този проблем ще даде глътка въздух на системата и ще може да се работи за една реална и адекватна реформа в това ведомство. Естествено това би станало като се направят серия от промени, свързани с работата на служителите в системата.

Съществува практическа необходимост от изработването на ясни е еднакви критерии за подбор на служителите в отделните структури от МВР. Трябва да се заложи на конкурсното начало при назначаването на ръководни длъжности, да се разработят ясни критерии за атестация при кариерното развитие на служителите в системата. Не са редки случаите на назначенията на основание роднински връзки и политически протекции. Важно е да се вземе решение за критериите и начините за провеждане на обучение с оглед на тяхното израстване в системата. В тази насока е необходимо да се развият и модернизират центровете за професионална подготовка и специализация на служителите на МВР.

След всестранен анализ на редица фактори е необходимо да се извърши актуализация на възнагражденията на служителите в МВР с оглед тяхната ангажираност, физическа и психическа натовареност, да се предвидят допълнителни компенсации за работещите във високо рискова среда.
Политиките на последните няколко правителства за административни реформи в МВР бяха фокусирани върху правните режими на служителите в министерството. Чрез изменения и допълнения на ЗМВР се въведе нов модел на няколко правни режима за отделните групи служители. Потърсиха се решения за намаляване на напрежението между отделните групи служители, породено от прилагането на новото законодателство. Към този момент е целесъобразно е да се извърши задълбочен анализ на положителните и отрицателните ефекти от въвеждането на този модел. На база на този анализ и добри европейски практики за подбор на служителите би било редно да се реализират политики за приемането на ново законодателство, регламентиращо адекватно правните режими на служителите в МВР.

Необходимо е материално–техническото обезпечаване на работата на служителите в системата на МВР. Въвеждането на информационните технологии, което ще намали бюрокрацията и ще спести разходи, изглежда непосилно за МВР. Всъщност, не веднъж е акцентирано, че бюрокрацията в МВР задъхва това ведомство.

Необходимо е да се оптимизира структурата и да се извърши добре обмислена организационна промяна, с което да се осигури по-високо качество на услугата „сигурност“ и по-добро и ефективно обслужване на гражданите на ведомството за постигането на по-добра работа. Промените в тази насока трябва да се основават на преследваната цел–ефективност.
През последните години, вместо системата да се оптимизира, така че да дава видим положителен резултат, се правят не много добре аргументирани промени, част от които дори са отричани от експертите в сферата на сигурността. Този тип промени води до още по-ниска ефективност. Този подход е многократно ползван, което доведе от подмяна на ръководни кадри и освобождение на качествени служители.

Не на последно място, трябва да се търсят форми и процедура за гражданско участие при вземането на решения във връзка с МВР.

-От много години се говори за засилване на гражданското участие в МВР. Какво е развитието на този въпрос към настоящия момент?

-Имаше период от време, през който този въпрос се поставяше много често на масата за обсъждане. Последните години, според мен, умишлено се оставя на заден план и се забравя. Системата на МВР е затворена и не създава реални възможности за гражданско участие в процеса на вземане на решения.

Голяма част от дейностите във ведомството изискват боравене със специфичен вид информация, която е защитена. Това обстоятелство се използва като аргумент за капсулиране на институцията и недопускане на граждански мониторинг на политиката за МВР. Използва се като аргумент, че дадени действия и решения съдържат класифицирана информация. Политизирането на сектори в системата е една от съществените причини тя да не се отвори към обществото.

Наистина е голямо предизвикателство обществото да се включи без това да рефлектира негативно върху качеството на работа. Поради това е необходимо да се организира работна група, която да анализира рамките на участието на гражданите, за да се постигне баланс между обществените очаквания и възможните реформи в тази насока.

-Вие сте един от малкото хабилитирани криминалисти у нас, бил сте вещо лице в областта на почерковите експертизи, повече от 10 години сте работил с бившия директор на НИКК МВР проф. Костадин Бобев. В тази връзка – как оценявате развитието на Националния институт по криминалистика?

-Наистина хабилитираните криминалисти в страната сме толкова малко, че можем да се преброим на пръстите на едната ръка.

Развитието на НИК – МВР е много болна тема и то не само за мен, но и за колегите, които имат отношение към криминалистичните изследвания. Съществен проблем е свързан с последователното занижаване на ролята (или по-скоро на нивото) на Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология, принизявайки го до една криминалистична лаборатория на национално ниво, която иначе носи гръмкото наименование „Национален институт по криминалистика“.

Всичко започна с критиките, че съществуващият модел на ведомството не работи. Публично се изрази разбирането, че са необходими „лаборатории с експертизи, а не наука, за да върви разследването“. И по този начин се започна една непроменлива политика към свиване на научното криминалистично изследване в МВР до най-ниската степен, която може да съществува. В момента бившият НИКК е определен като „институт“ само формално. Той е превърнат в една обикновена криминалистична лаборатория и юридически погледнато, при сегашните условия, няма как да бъде „институт“.
Вярно е че борбата с престъпността следва да се осигурява с най-съвременни технологични и технически средства, в никакъв случай не е редно да се изостава в разработването на нови методи за криминалистично изследване и оценка на доказателства. Колкото и скъпа техника да бъде закупена, няма нищо по-ценно от това да се разработват и внедряват нови и да се подобряват съществуващите методики. Случва се нещо по-лошо – градената с години библиотека е занемарена, спряно е публикуването на периодични научни трудове, няма защита на докторски дисертации. Вече не се извършва превод на съвременната чужда криминалистична литература. В 21 век престъпници не се ловят нито с остарели средства, нито с остаряла методология.

Всъщност отрицателното отношение към експертно-криминалистичата работа не престана със затриването на научно-изследователската дейност на НИК. Над 40 дела са заведени от вътрешното министерство срещу собствените му експерти от Института, което предизвика и протести. Съдят ги за това, че са получавали от някои съдилища скромни възнаграждения за явяването си като вещи лица в съдебни заседания. Става въпрос за смешни суми от по 30 – 40 лв. за едно явяване по дело. Срещу някои от служителите са заведени дела за това, че са взели, забележете, сумата от по-малко от 100 лв. за явяване по дела за през цялата година. Трябва да отбележа, че това са все получени пари, които добросъвестно са декларирани от експертите. Положителното е че вече има отхвърлени искове от съда, но унижението за тези служители в министерството си остава.

Също така за известен период от време експертите от НИК бяха с променена категория труд, което доведе до ограничаване на социалните им придобивки.

В НИК в този момент се работи при лоши условия на труд, дори опасни за здравето. Многократно е отлаган въпросът за преместване на Института в нова сграда.

Необходима е политика към връщане на науката в т.нар. институт по криминалистика и подхождане с голямо внимание към тази институция, която в много случаи се явява сериозен фактор за разкриване на обективната истина по разследваните престъпления.

-Как си обяснявате тази политика по отношение на НИК?

-Няма как да се отговори категорично на този въпрос, но логичните обяснения са в две насоки. Възможно е реформиране без се дава ясна сметка, че подобна политика вреди на развитието на експертно-криминалистичната работа, а респективно това ще доведе и до проблеми за ефективното разкриване и разследване на престъпления. Напълно обосновано, но притеснително, е и обяснението, че тази последователна политика може да се основава на желанието да се „обязди“ и контролира експертно-криминалистичната дейност. При тази ситуация е напълно възможно осъществяването на натиск за изготвяне на заключение в една или в друга насока.


Всъщност зависимостта на експертите в МВР от разследващите органи е един от многобройните проблеми на съдебната експертиза в България, чието състояние към този момент е доста тревожно.

Имате Думата

https://imatedumata.com

Подобни публикации