Скандалните репресии срещу журналиста Стоян Тончев бяха забелязани от Съвета на Европа

 Скандалните репресии срещу журналиста Стоян Тончев бяха забелязани от Съвета на Европа

Побой, полицейско насилие и прокурорски произвол, една история, която би звучала скандално дори и в Русия.

Стоян Тончев е едно от емблематичните имена на българската независима, разследваща журналистика. Младият журналист е известен с острия си език и непримиримост към корупционните схеми на властта – за съжаление властта също показва неочаквана непримиримост към разследванията на журналиста.

Стоян Тончев създава първия си сайт „Зад кулисите“ през 2014 г. В него журналистът прави анализи, интервюта, но и изнася чувствителна информация за хора на високи позиции от Поморие, родният град на Тончев.

В началото на 2016 г. Стоян Тончев е брутално пребит с бухалки. На 14 януари 2016 г., малко след като напуска дома на свои приятели от Поморие, той е застигнат от три лица, които започват да го налагат с бухалки – главно в областта на главата. Журналистът е приет в болница с тежки черепно-мозъчни травми, а възстановяването му се оказва дълъг и труден процес.

Още тогава Тончев прави предположението, че извършителите няма да бъдат намерени. Както в последствие наистина се случва. Полицията започва да води разследване в посока „любовен триъгълник“, въпреки че още тогава журналистът заявява, че връзката е друга и тя е в посока разследванията, които прави на сайта си.

В началото на февруари 2016 г., все пак един от извършителите е задържан. Това е 30-годишният Мартин Душев, за който ДНК – експертиза е дала насока като един от извършителите на деянието. Душев също е от Поморие, криминално проявен е. Има присъди за кражба и грабеж през 2004 и 2005 година.

По този повод Стоян Тончев казва:

Не мога да обвинявам никого, но се надявам доказателствата да издържат в съда. Засега те са неоспорими. Познавам Мартин Душев, каза журналистът относно задържания заподозрян за нападението над него. Много важно е да се види какви контакти има той с общината, с кмета, да се проверят телефоните. Продължавам да твърдя, че поръчката за това нападение, което за мен е опит за убийство, идва от Община Поморие.

През 2018 г. делото срещу побойниците на Тончев влиза в съда. На подсъдимата скамейка са изправени Веселин Кръстев-Плешивия и Мартин Душев-Барбарона. Плешивия е обвинен за нанасяне на телесната повреда с особена жестокост, а Мартин Душев е обвинен в помагачество – че е осигурил палката, с която е бит Тончев.

Въпреки събраните 10 тома по делото, през 2019 г. магистратите оневиняват обвиняемите, приемайки, че няма доказателства срещу тях. Според защитата, разпознаването в хода на досъдебното производство е било направено набързо и е опорочено. В крайна сметка делото се проточва още година, но и на втора инстанция предполагаемите извършители са оправдани.

През цялото това време, Стоян Тончев не спира да повтаря, че делото умишлено се води в грешна посока, така че истинските извършители и поръчители, никога да не бъдат разкрити. По повод на оправдателните присъди той написва:

Бях в безсъзнание, с изпочупени кости на лицето, с комоцио, множество фрактури, затруднено дишане и говорене. Претърпях операции и имах дълъг възстановителен период. Получих много голяма психологическа травма, след като маскирани лица ме нападнаха. Всичко до тук доказва, че прокуратурата и полицията в България не работят. За цялата общественост, включително и за международните наблюдатели по моя случай стана ясно, че са обвинени лица, които нямат съпричастност към престъплението.

Журналистът признава, че е провел собствено разследване:

Зная кои са лицата, които ми нанесоха побой. Зная още и кои са поръчителите. Това не са подсъдимите лица – казал съм го и пред Районния съд на Поморие. Преди време няколко човека се свързаха с мен и поискаха да посочат истинските извършители. Беше образувано ново досъдебно производство. То, обаче, не съвпадаше с политическата теза на прокуратурата и МВР. Затова беше прекратено. Там се посочват лицата Христос Янулис (сестра му Антигона е съпруга Митьо Очите) и Стойчо Казаков (който живее в блока на Стоян Тончев в Поморие). Става дума за политическа поръчка на лице от ДПС, за което съм информиран, включително и от честни служители на МВР.

Междувременно, Стоян Тончев започва нов проект – сайта Либерта.БГ, става и разследващ журналист на Биволъ. Именно така той отново се превръща в обект на репресии, този път с още по-любезното съдействие на правоохранителните органи.

През януари 2020 г. Тончев получава информация, която уличава висш магистрат в грандиозна корупционна схема, от която става ясно, че магистратът е прибрал 5 милиона евро, за да приключи неудобно дело. Журналистът придобива номерата на две полицейски преписки, едната заведена към Национална следствена служба, а другата към Национална полиция, по които има образувани досъдебни производства от един и същи прокурор. Впоследствие СРС-та и файловете по преписките са изчезнали от архивите на прокуратурата, НСО и МВР.

А срещу Тончев се подготвя ново покушение!

През януари 2020 г. журналистът забелязва, че е наблюдаван, което се потвърждава от свидетелствата на негови близки и приятели. Не след дълго срещу него е изфабрикувано и досъдебно производство за хулиганство, което се базира на сигнал на анонимна „майка”, която твърди, че Стоян Тончев е „викал от терасата си на детето й”. В сигнала е записано, че Тончев е крещял от терасата на дома си на две деца. Интересно е, че полицията не дават информация за „второто дете”, но е факт, че втора жалба от него или други родители няма подадена. Журналистът напълно отрича всички обвинения и ги квалифицира, като инсинуация.

Отделно от сигнала на майката, има рапорти на полицаи, че Тончев е неадекватен.

През следващия месец, в присъствието на полицаи Стоян Тончев е нападнат отново от човек, който заплашва, че ще го убие, но заради реакцията на близки, които го придружават, до физически сблъсък не се стига. Инцидентът обаче не е отразен в рапорта на дежурния полицай на РПУ – Поморие.

Буквално дни след това, Тончев е посрещнат пред дома си от служители на местното РПУ, които го молят да отиде с тях, за да разпознае лицата, за които по-рано журналистът е подал сигнал, че го следят. Но вместо в РПУ – Поморие, Стоян Тончев се озовава в психиатрична болница в Бургас. Настанен е в изолатор заедно с друг човек. Освободен е по-малко от 24 часа по-късно с епикриза, която потвърждава, че той се намира в отлично психическо здраве.

Прокуратурата на Република България не е задоволена от експертизата на психолози и психиатри, които констатират, че журналистът Стоян Тончев е психически здрав, и месеци по-късно иска да му бъде извършена втора такава. Тончев отказва. Междувременно той е непрестанно следен от полицейски служители, а с непрестанното присъствие на патрулки около дома си, вече почти е свикнал.

Алиансът под егидата на Европейската комисия, Mapping Media Freedom обърна внимание на случая на Стоян Тончев в началото на 2021 г. В дописката си, алиансът отчете, че Стоян Тончев е журналист в риск, предвид опасността от казусите свързани с властимащи лица, които са обект на работата му и на медиите, за които той работи.

Стоян Тончев, редактор на сайта Либерта и сътрудник на сайта за разследваща журналистика Бивол, е подложен на продължителен тормоз от полиция и прокуратура заради журналистическата му работа.

На 15 януари тази година, Съветът на Европа най-после забеляза какво се случва с един разследващ журналист в „европейска“ България. В категорията Тормоз и сплашване на журналисти“, Съветът публикува на официалния си сайт следния текст:

Стоян Тончев, редакторът на уебсайта Liberta.bg и сътрудник на разследващия сайт Bivol.bg, твърди, че българската прокуратура и полиция са повдигнали фалшиви обвинения срещу него при неуспешен опит да бъде настанен или „неволно ангажиран“ в институция за психично здраве. Той смята, че опитът е отмъщение за журналистическото му разследване за предполагаемата корупция на висш магистрат и свързаните с това публикации. През януари 2020 г. Тончев започва да получава заплахи от неизвестно лице, заради което подава жалба в полицията. На 6 февруари полицията идва на адреса му в град Поморие, за да поиска помощта му за идентифициране на мъж, задържан по подозрение за отправяне на заплахите. Тончев се качил в полицейския автомобил, но вместо да отиде до полицейското управление, служителите на МВР го откарали в болница в близкия Бургас, където той бил информиран, че срещу него е образувано досъдебно следствие по обвинение в „хулиганство“ за предполагаемо викане към деца от неговия балкон. Майката на децата е подала жалба в полицията, която след това е назначила психиатрична експертиза. След като е бил задържан за една нощ, Тончев е прегледан от лекарски екип, който единодушно не намира основание за психиатрично лечение, въпреки че Тончев изпитва посттравматичен стрес поради предишно нападение през 2016 г. Разследването е прекратено на 1 декември 2020 г. След това Тончев дава интервю за телевизия 7/8, където говори за тормоз от страна на прокуратурата и полицията. Още на следващия ден полицията му назначава нов медицински преглед и нова психиатрична експертиза, на които трябва бъде подложен на 8 декември. Той не присъства от съображения, че полицията ще се опита да манипулира теста или резултатите. Полицията идва в дома му, за да го заведе на прегледа, след което той отказа да отвори вратата и в крайна сметка те си тръгват.

Обичайна практика е след публикуването на подобен сигнал, да бъде даден отговор от представители на държавата на пребиваване на журналиста, но към 21 януари, такъв не е даден от страна на България.

При всички положения, едно нещо вече е ясно – Европа повече няма да си затваря очите за натиска над журналисти в страната, член на ЕС, класирана на последно място по индекса „свобода на словото“.

Ясно е също, че извършителите на побоя над Стоян Тончев, и поръчителите на всички репресии срещу него, вече не могат да останат анонимни, а осветляването на лицата и фактите предстои.

Имате Думата

https://imatedumata.com

Подобни публикации